Д-р Вълкан Иванов – Онкопластична хирургия на гърда
Диагностика и оперативно лечение на заболявания на гърдата
Вече можете да записвате часове за преглед/ консултация и онлайн, чрез платформата на Супердок.
От 6 януари 2025 година, д-р Вълкан Иванов ще преглежда всеки понеделник и всяка сряда от 9 до 12 часа в новия медицински център Хейлан Кеър 4 във Варна. Центърът се намира в близост до Двете кули, което го прави леснодостъпен за пациентите.
Не пропускайте удобството на онлайн записването и възможността за качествена грижа за Вашето здраве.
–> към Superdoc
Реконструкцията на гърда с препекторална протеза, обвита в BRAXON® ADM (ацелуларна дермална матрица) е иновативен тип реконструкция на гърдата чрез импланти.
Препекторният подход може да се използва заедно с едноетапна реконструкция директно към имплант или двуетапна реконструкция на тъканен експандер.
ADM е ацелуларна дермална матрица, която се използва широко в реконструктивната хирургия на гърдата, особено при процедури след мастектомия, като реконструкция на базата на имплант или поставяне на тъканен експандер.
Ацелуларната дермална матрица BRAXONⓇ е иновативна разработка на DECO med – Италия. Прилага се успешно от специалисти по пластична хирургия, гръдна хирургия, онкопластична хирургия и обща хирургия от 2011 г.
ADM в реконструктивната хирургия на гърдата предлага редица предимства, особено по отношение на подобрена поддръжка, намалени усложнения, подобрени естетични резултати и гъвкавост в хирургичното планиране. Тези фактори допринасят както за подобрената удовлетвореност на пациентите, така и за намалените рискове, свързани с реконструктивните процедури.
За подробности относно BRAXON®, не се колебайте да се свържете с д-р Вълкан Иванов.
Още материали по темата за BRAXON®:
>>> Участие в Международна конференция на BRAXON в Парма, Италия
Водени от желанието да помагаме на пациентите и да прилагаме качествена диагностика на рака на гърдата, ние растем! Скоро ще предложим мамографско изследване с Pristina™ на General Electric (GE HealthCare).
Мамографската система Pristina™ е проектирана от експерти по начин, който улеснява работата на медицинските специалисти и дава възможност на пациентите да се чувстват по-комфортно по време на изследването с мамограф. Pristina™ подобрява преживяването на пациентите през целия им път на грижа за гърдите – от скрининга и диагностиката до планирането и наблюдението на лечението.
Мамографът е медицински уред, използван за провеждане на мамография – рентгеново изследване на гърдите, което се използва основно за ранно откриване на рак на гърдата.
Мамографът тип „Сенограф“ е специфичен вид мамограф, произведен от компанията GE HealthCare. Той е проектиран да предоставя висококачествени изображения с ниски нива на радиация, като същевременно предлага комфорт на пациента.
Основни характеристики на мамографите тип сенограф:
В България 23 – до 27 на сто от случаите са в напреднал стадий на рак на гърдата, а при 5-6 на сто от случаите заболяването е метастатично. В Германия, Англия над 97 на сто от случаите заболяването се открива в начален стадий.
В подкаста на БНР (22 май 2022 г.) д-р Вълкан Иванов споделя тревожни за страната ни данни: „В България 23 – до 27 на сто от случаите са в напреднал стадий на рак на гърдата, а при 5-6 на сто от случаите заболяването е метастатично. В Германия, Англия над 97 на сто от случаите заболяването се открива в начален стадий“.
И още: „Във Великобритания има „Breast Units” – центрове за гърда, които обединяват на едно място всички специалисти, участващи в процесите на диагностика, предоперативно и оперативно лечение, онкопластична и реконструктивна хирургия, химиотерапия, психологическа помощ и др. Там ръководствата се ревизират два пъти годишно.
Ако има нови методики, те се актуалзират, включват се в националните ръководства и се прилагат за всички болници, където лекуват това заболяване. След прилагането им на пациенитите, също се прави одит. В България се цитират книги по медицинска онкология и онкологична хирургия от 1996 г., където се казва, че всеки тумор над 2 см завършва с мастектомия. И на това все още се учат младите хирурзи…
Затова при онкопластичната хирургия се стремим да бъдем минимално травматични и операциите да са максимално онкологично издържани. Тоест да запазваме гърдата като използваме различни хирургични техники. Те са различни при жени с по-едър бюст, и при жени с малък бюст. В много случаи може да не се премахва гърдата, да се използва собствена тъкан, дори да не се използва имплант. Защото след време се налага премахване и на другата гърда, заради асиметрия и неудобство. Друг проблем в България са отложените реконстуркции, когато операциите са минимум две…
Във Великобритания личните лекари следят за мамографиите на пациентките над 50 години. Те им записват дата и час. В България идват пациентки на 60 години без нито една мамография. Във Великобритания оперираме пациентки в стадий 0 – с карцином 3 или 4 милиметра, открити на профилактични мамографии.“
Мастектомията е неизбежна в няколко случая. Когато има повече от един тумор и няма как да се запази формата; когато е обхваната голяма част от кожата на гърдата или зърното; при изразен клиничен стадий на туморите и при пациенти, които са с генетичен риск. Между 40 и 50% е рискът при тези пациенти да развият не само карцином на гърдата, а и на яйчници и на матка. Тогава се препоръчва, независимо от големината на тумора, да се направи мастектомия и на един етап гърдата да се изгради с имплант.
Използват се различни видове импланти. Единият вид импланти се наричат експандери, когато на жената й предстои лъчетерапия се слага отдут, празен имплант и през един специален порт се вкарва течност, за да се създаде обем. Поставя се, извършва се лъчетерапия и след това се надува.
Четете още:
10 май 2022 г. :: Д-р Вълкан Иванов и Д-р Красимир Шопов на гости на bTV в рубриката „Духът на здравето“ с водещ Д-р Неделя Щонова. Темата на предаването бе „Съвременните методи при лечението на рака на гърдата“.
Какво е новото в подхода и лечението при диагностиката рака на гърдата и повече информация за предстоящата първа национална конференция на хирурзите на гърда, може да откриете във видео материала:
Четете още:
LIVE разговор с Д-р Вълкан Иванов – гост във Facebook страницата на Фондация Една от 8.
Темата е: „Мастектомията, част от решението или част от проблема“
15 декември 2021 г.
Фондация Една от 8 е основана през 2013 г. от Нана Гладуиш – известна телевизионна водеща в България. Нана е диагностицирана с рак на гърдата два пъти – през 2012 г. и през 2017 г. По време на цялото си лечение, въпреки всички преживени операции, химиотерапии, лъчетерапии, таргетни терапии и прочие, тя не спря да говори за рака и за предизвикателствата, пред които той ни изправя.
Чрез Фондация Една от 8, Нана превръща личната си битка в кауза от национален мащаб.
Една от 8 работи за ранно откриване на рак на гърдата чрез профилактични прегледи. Фондацията достига до жени с диагноза рак на гърдата, като предоставя безплатна информация, психологическа, емоционална и практическа подкрепа.
Повече за Фондация Една от 8 >>> www.ednaot8.bg
Четете още:
Събитието се проведе на 8 октомври 2021 г. в The Social Teahouse във Варна и премина под надслов „Твоето утре зависи от днес“.
В забързаното ежедневие често пренебрегваме здравето си, отлагайки профилактичните прегледи за утре, за следващия месец, за догодина… Важно е да си напомним, че грижата за женското здраве не търпи отлагане, както и че утрешният ден е резултат от всяко наше действие днес.
Всяка жена трябва да бъде осведомена за рисковете и факторите за здравето на гърдите си и да се преглежда редовно.
Четете още:
В интервюто на Емилия Николова (Радио Варна) „До Лондон и назад“ , Д-р Вълкан Иванов признава, че се е върнал, понеже има дълг към България и за него има голямо значение дали ще помага на българските или на английските пациенти.
Какъв е опитът от Англия, който варненският хирург се опитва да приложи у нас, чуйте в разговора на Емилия Николова с д-р Иванов:
– Това направление, което сега се обособява в Англия е онкопластичната хирургия. Преведено на български това е хирургия на гърда – от диагнозата на заболяването до реконструкция на самата гърда. Това, което в България не се прави са т.нар. локализирани ексцизии т.е. карциноми на гърдата, които клинично не могат да се открият, а се откриват само на профилактични прегледи, да се отстранят на стадий нула, когато заболяването не е животозастрашаващо, а процентът на излекуване е над 95%. Статистиката, която си водя показва, че за 2016 и 2017 година имам 168 оперирани карцинома в Англия, а през юни тази година пак там оперирах 40 карцинома.
– На стадий нула ли са тези карциноми?
– Не, това е обща група пациенти. Тези със стадий нула са около 80 % от всички операции. Високият процент се дължи на факта, че в Англия има строго определена система за профилактика на рака на гърдата или т.нар. скрининг. Всяка жена на възраст от 50 до 70 години получава писмо със записан час за мамография. И така се спестяват много пари на здравната система.
– У нас няма подобен скрининг, а профилактиката се провежда единствено кампанийно.
– Да, има такива фондове по линия на Европейски фондове. Например по програмата „Спри и се прегледай“ между 2009 и 2014 година са изхарчени няколко милиона евро, за да се диагностицират 90 карцинома на гърда. Не смятам, че сме толкова богата държава, за да си позволим подобен лукс. Мои колеги лични лекари също не са наясно с тази скринингова програма. Те казват, че правилата се променят с такава скорост, че се страхуват да ги приложат, защото всяко следващо отменя предходното и в един момент те са в нарушение. Добра практика бяха мобилните рентгенови единици, които навремето правеха профилактичните мамографии. Ако се въведат отново и ако има национална профилактична програма, то тогава ще се появи необходимост от хирурзи като мен, които могат да оперират микроскопични карциноми на пациенти, които без профилактика, трудно биха разбрали, че имат такова заболяване.
– У нас всяка година се увеличават парите за здраве, българинът обаче става все по-болен. Ако вие бяхте в позицията на здравен министър, какви мерки бихте предприел, така че и пациентите да са доволни, а и вие лекарите да не бягате в чужбина?
– Ако се предприемат сериозни мерки по отношение профилактиката на заболяванията, ако вниманието на лекарите се насочи в тази посока, то това ще доведе до по-малко сериозни заболявания, които да налагат по-скъпо лечение. Освен това клиничните пътеки, които са описани от НЗОК, имат нужда от по-честа ревизия. Аз заминах за Англия в края на 2011 година и оттогава не забелязвам, поне по пътеките, по които аз работя, да има някаква промяна. Медицината е като компютърните технологии – непрекъснато навлизат нови неща, нови медикаменти, нова апаратура и оборудване, които за да си позволи една болница да ги има, тя трябва да има някакъв ресурс. Качеството на лечение на някои заболявания се определя не само от лекаря, въпреки че трябва да сме подготвени и да участваме в международни конгреси и обучения, но и да сме запознати с това, което го има по света и рано или късно е навлезе в нашата страна. Здравният министър сам по себе си не може да се справи със ситуацията. По-скоро сериозно подготвени мениджъри и финансисти могат да променят нещата, а лекарите да бъдат един вид адвайзъри и да насочват цифрите.
– А има ли в Англия обратна връзка между пациентите и здравната им каса?
– Въз основа на броя на специалистите на болницата се отпуска определен бюджет. Когато личен лекар насочи пациент към специалист, личният лекар изплаща от своята сума пари на болницата за конкретната консултация. Удовлетвореността на пациентите оказва влияние върху качеството на медицинското обслужване. Това, което го няма в България, го има в Англия и мисля, че е добре да се направи е годишна оценка на лекаря. Една от графите е дали пациентите са доволни от този лекар. Другите критерии са колегиалност, съхранение на медицинската информация, участия в конгреси, публикации… Близо 20 са критериите, по които се оценява годишната работа на лекаря. Веднъж на пет години тяхната централна лекарска комисия ресертифицира лекаря за следващите пет години. Докато в България взимаш специалност хирургия през 1980 година и докато се пенсионираш можеш да си с тази спецалност, докато в Англия не е така, там е за пет години. Това стимулира колегите да се интересуват и да променят оперативните си техники и посоките на лечение в зависимост от новостите. В България няма система, която да накара лекаря да промени нещо в практиката си, дори и нещо ново да се е случило, дори и всички болници в града да работят по тази система, той има възможността да си работи, както са го учили преди 40-50 години и няма никакъв контрол над това. Скоро говорих с колега-хирург, високо квалифициран с много пациенти, добър хирург като техника и подход към пациентите. Опитах се да прокарам някои от новите идеи, но той ми отвърна, че оперира от 1980 година – тогава съм бил на три години и не е редно да му давам съвети.
– Това не бива да ви отказва…
– В никакъв случай. Напротив, това повече ме мотивира. Ще бъде труден този преход от старото към новото, ще отнеме доста време и усилия, но затова сме върнали.
– От това, което казвате си мисля, че би било добре завършилите у нас медицина да отидат да работят зад граница, да понатрупат опит и да си дойдат, защото иначе няма как да сме в крак със световните тенденции в медицината?
– В някои държави е задължително. Колеги от Индия, Пакистан и Шри Ланка имат задължително две години международен опит. Две години практикуват в Англия, а през това време работните им места се пазят. В България има лекари, които от завършване на образованието си работят в една болница и се пенсионират в същата болница. Не е лошо да си лоялен, но не мисля, че тридневен курс би могъл да преквалифицира лекаря и да го накара да промени подходите и тактиката си коренно.
1 ноември 2018 г.
Емилия Николова, БНР – Радио Варна
Интервюто „До Лондон и назад“ ще откриете и в сайта на БНР – Радио Варна:
http://bit.ly/RadioVarna-ValkanIvanov
Четете още:
